Медия ли е Интернет?

 

Ас. д-р Росен Стоянов

 

Идеята на настоящото експозе е само да ви накара именно

по този начин да провокирате мисленето си в една определена посока,

която не е задължително да е доказана, за да считаме че е вярна.

 Засега.

 

Идеята за написването на тази статия дойде във връзка с не една и две публикации, най-вече в интернет пространството, по повод на това до каква степен и по какъв начин Интернет е или се превръща в “удобното” съвременно поле за въздействие на убеждаващата комуникация.

В тази връзка за нас, основното, кризисното съждение и цел е да обясним, да дадем доводи в подкрепа на твърдението, че Интернет не се явява медия, дори не е медия от нов тип. Противници и критици на една такава теза е задължително да има. Не само поради категоричността на твърдението, но и поради факта, че именно съпоставяйки съждения от подобен характер е възможно да се развива и то на принципна основа една съвременна комуникационна теория.

В настоящия текст ще си позволим да обозначим няколко конструкта, повод за визуализирането на които взимаме от коректната препратка към едни от най-прочутите в медийните среди книги и автори. (1)

Ако от технологична гледна точка можем да определим Интернет като революция, то от гледна точка на комуникациите и медиите Интернет е просто еволюция. Смисълът на едно такова твърдение се доказва както от логиката на технологичното, в частност медийно и комуникационно развитие, така и от последователността и все по-намаляващия отрязък от време, необходимо едно ново постижение на технологията да навлезе в бита на всеки един от нас.

Като че ли единствено навика ни кара все още когато кажем медия да си представяме средство за масова комуникация, определяйки включително и Интернет за медия. Придобилият “гражданственост” начин на изразяване, както и честата не съвсем коректна намеса от страна на СМК и професионално ангажираните с медийното пространство люде доведе до там, че именоването с цел улеснение на изказ и разбиране се превърна в едва ли не узаконяване на нова терминология.

В тази логическа последователност си позволяваме да мислим Интернет като медия (или по-скоро медиум) само и единствено в латинския смисъл на думата:

• Медиум:
• Като прилагателно – среда; средина;
• Като съществително – носител на нещо – информация, изкуство или физически обект; общност, публика, публичност.

От друга страна, разбира се – от гледната точка на коректния изследовател, следва да се направят редица съпоставки и анализиране на специфики и характеристики именно на базата на унифицираното знание за същността на медията, така че да се направи правилния извод е ли или не е медия Интернет.

• Интернет не е информационна среда.
• Интернет не е само информационна среда.
• Интернет е комуникационна среда.

В този смисъл Интернет е и медийна среда от нов тип

Интернет определено не се интересува от нашето свободно време (т.нар. leisure time), появата на което пък се явява един от основните фактори за създаването на масовото общество. Интернет е превърнат в повсеместно занимание, във всепоглъщаща и всеобемаща общност.

Интернет размива традиционните граници между медиите. Но също така е и фактор, отграничаващ все по-категорично медията от медийното съдържание.

• Интернет – защо не медия?
• Медията е средство за масова комуникация.
• Обединяващо;
• Спояващо;
• Общностно.

Основна цел на всяка медия е съзнателното и целенасочено символно социално (социализиращо) (въз)действие.

При Интернет процесът е обратен – от общностното се върви към фрагментиране до ниво индивид, до ниво конкретно индивидуално съзнание. В този смисъл обединяващото, спойващото има опасност да бъде сведено до евентуалния негативен резултат от интерпретативни и целенасочени, предварително обосновани въздействия, отколкото до създаване на реалистични представи и доставяне на данни и факти за случващото се и заобикалящия ни свят.

Идеята тук е представена като особено демократична – всеки може свободно да търси, намира, създава и предоставя съдържание. Въпросът за компетентността, за отговорностите пред предстоящото виртуално и предполагаемо все по-налагащо се реално влияние, остава особено актуален.

• Интернет – защо не медия?
• Медията е регулирана – съществува законодателство в области като:
• Реклама;
• Спонсорство;
• Трансграничност на излъчванията;
• Социалното здраве – морални норми;
• Лицензи за честоти и право на излъчване;
• Авторско право;
• Етични и професионални кодекси и др.

За пореден път трябва да споменем именно на това място и неслучайното твърдение-въпрос – “Знае ли някой кога е 23 часа в Интернет?”. Защитата на психичното здраве не само на децата и подрастващите, но и на цели публики, таргети, общностни групи и т.н. тук остават извън обсега на всяко едно реално съществуващо и виртуално бъдещо законодателство.

И въпросът отново не се свежда до простото и механично “събиране” на аргументи, факти, казуси и прецеденти, даващи ни възможност да генерираме определени “правила на играта” в това ново комуникационно пространство. В случая по-важното е, че подобни усилия ще сбъднат само поредната илюзорна имагинерност на усилията ни да въдворим ред там, където духът от бутилката е пуснат още преди да я е намерил приказния герой.

• Интернет – защо не медия?
• Медията е ограничена. Въпросът за собственостите – в редица държави съществуват ограничения и правила върху:
• Собствеността;
• Възможността за установяване на монополно положение;
• Достъп и сигурност на информацията;
• Митнически сборове (налози, такси, акцизи, мита);
• и др.

Мрежата детерминира, форматира и фрагментира всекиго и всичко почти безогледно и неконтролируемо, тъй като Интернет по-скоро се възприема и оттам узаконява в съзнанието като безкрайна, и превръщаща се (най-вече за поколенията, родени след налагането й) всемогъща електронна комуникация.

Коренно променените, бихме казали дори – принципно новите правила, установени в сферата на комерсиалното, на въздействащото, на иносказателното, на моралното и т.н. предполагат и коренната разлика в базите, в устройството, в конструкцията и концепцията за създаването и действеността на медия и Интернет. Във тяхната изначална символна философия.

• Интернет – защо не медия?
• Медията е продуцирана. Въпросът за авторството, екипността, трудовоправните взаимоотношения:
• Единно начало;
• Ясни и разграничени функции;
• Заплащане на труда;
• Работно място и време;
• Отговорности за изпълнение на задачите.

В Интернет всеки е автор и всеки е потребител, всички сме автори и всички сме потребители. Принципът от един към всички, от всички към един, от един към един, и от всички към всички предопределя както налагането на вездесъщата възможност за анонимност, така и превърналата се вече в реалност (макар и за някои все още виртуална такава) възможност да мислим себе си за демиурзи.

• Интернет – защо не медия?
• Медията е уникална (в смисъла на конкретна).
• Медията е персонифицирана.
• Медията обективизира информацията.
• Медията гарантира достоверността на информацията поради статута си.

Проблематизирането около въпроса кое е стойностно, кое е важно, кое е истинно, дори не е изискване към Интернет, с оглед узаконяването му като престижно и търсено поле за “изява”, като необходимо и достатъчно условие и “гаранция”, доказваща знания, умения и перспективност.

Самото пребиваване в Интернет, самото позоваване на Интернет вече е достатъчен атестат за стойност на личността и/или на твърденията й.

• Интернет – защо не медия?
• Медията предполага сценарност, подредба, ред.
• Медията е “неуязвима” (извън “обхвата” на дистанционното).
• Медията допуска възможност за нежелано цензуриране.
• Медията има начало и край.
• Медията притежава много “по-кратък” живот.
• Медията осигурява възможност за конкретни, статистически обосновани резултати като CPT (cost per thousand), GRP (gross rating point) и други рейтингови коефициенти.

Истинна дезинформация? Да, разбира се, и то именно тук – в Интернет пространството целенасоченото медиирано интерпретиране на резултатите от социологическите проучвания на общественото мнение се превръща в истина от последна инстанция – поради многоканалността и честата, по същество повсеместна практика на “прецитиране” на т.нар. достоверни или анонимни източници дава основание за немалко съмнения относно стойността и достойнствата на информации от подобен род. Както и съмнения, по-скоро увереност в липсата на коректност по отношение представянето на действителна конкретика, по отношение на информационния канал, употребен за тяхното “внедряване” в публичното пространство.

Опитът за доказване на Интернет като медия не издържа и поради липсата на цикличност, на началност и евентуален обозрим или дори предполагаем край на комуникирането. Дълговечността се предполага от само себе си – не само по отношение на съобщението, но и по отношение на комуникационния канал, на виртуалния комуникатор дори.

 

Литература